Romania 2020 | Румъния 2020
Due to the COVID-19 situation, at the time of the trip Romania was the only country neighboring Bulgaria that we could visit without a PCR test or quarantine after coming back home.
So, even though we had already visited our northern neighbor, we decided to take a quick three-day tour.
Поради разразилата се COVID-19 ситуация, към момента на пътуването Румъния е единствената, съседна на България държава, която можем да посетим без отирцателен PCR тест или карантина, след прибиране.
И така, въпреки че вече сме посещавали северната ни съседка, решихме да направим бърза тридневна обиколка.
Day 1: Sofia – Cluj-Napoca
Ден 1: София – Клуж-Напока
Traditionally we get up early and by 05:00 we are already traveling. We quickly cross the Petrohan Pass and continue to Vidin and Danube Bridge 2. Around 09:00 we are already in Romania and continue to Transalpina (more information about the pass in the previous trip). Right around noon we are at the top of the passage, where we have lunch with mamaliga prepared on a wood stove (initially we decided that the balls on the stove are pears – well, they turned out to be mamaliga balls). Going down from the north side we pass a herd of donkeys and people who feed them all sorts of things. The donkeys are so used to tourists that they are ready to take the bite out of their mouths. We continue to Cluj-Napoca, where we find a place to sleep.
По традиция ставаме рано и към 05:00 вече пътуваме. Бързо преминаваме проходът Петрохан и продължаваме към Видин и Дунав мост 2. Около 09:00 вече сме в Румъния и продължаваме към Трансалпина (повече информация за прохода – в предишното пътуване). Точно около обяд сме на върха на прохода, където обядваме с мамалига приговена върху печка на дърва (първоначално решихме, че топките върху печката са круши – еми оказаха се топки мамалига). Спускайки се от северната страна минаваме покрай стадо с магарета и хора които ги хранят с всевъзможни неща. Магаретата толкова са свикнали с туристите, че са готови да им вземат хапката от устата. Продължаваме към Клуж-Напока, където намираме място за спане.
Two donkeys in one photo..
Day 2: Cluj-Napoca – Motocamp Sibiu
Ден 2: Клуж-Напока – Мотокамп Сибиу
Again early in the morning we take a tour of the city (below the photos there is a description of what can be seen on them) and continue to the salt mine in Turda.
Отново рано сутринта правим обиколка на града (под снимките има описание какво се вижда на тях) и продължаваме към солната мина в Турда.
We enter the mine through the old entrance – a 280 meter long tunnel, the walls of which are covered with salt. They are so smooth that we initially decided that they were coated with some resin and there was no other way but lick for inspection – it’s salt! The mine has a new entrance for tourists, but it is much busier.
В мината влизаме през стария вход – дълъг 280 метра тунел, стените на който са покрити със сол. Толкова са гладки, че първоначално решихме, че са намазани с някаква смола и нямаше как да не близнем за проверка – сол е! Мината има изграден и нов вход за туристите, но той е доста по-натоварен.
One of the first halls is the echo hall. It is 112 meters deep.
In the next hall are the original remains of the facility that was used to extract salt from the depths of the mine. Horses and a complex system of ropes and reels were used to drive it. Some of them are still in the mine and serve as exhibits. After pulling the salt crystals from the lower levels, they are loaded into trolleys and brought to the surface. Most of the machines are made of wood to withstand salt.
Една от първите зали е залата на ехото. Дълбока е 112 метра.
В следващата зала се намират оригиналните остатъци от съоръжението което е служило за изваждане на сол от дълбините на мината. За задвижването му са използвани коне и сложна система от въжета и макари. Една част от тях все още са в мината и служат, като експонати. След изтеглянето им от по-долните нива, солните кристали са товарени във въгонетки и звозвани до повърхността. По-голямата част от приспособленията са направени от дърво, за да издържат на солта.
Stairs go down the reels and ropes passing through the floor of the hall, leading to a balcony overlooking the two lower galleries of the mine. One – about 15 floors below is the Rudolph Hall. There are amusement facilities – a Ferris wheel, bowling, mini golf, table tennis and more. The ceiling of the hall is covered with salt stalactites. The hall itself can be reached either by stairs or by a panoramic elevator.
Покрай макарите и въжетата минаващи през пода на залата тръгват стълби надолу, водещи до балкон от който се открива гледка към двете по-долни галерии на мината. Едната – на около 15 етажа по-надолу се намира залата Рудолф. Там са съсредоточени увеселитени съоражения – виенско колело, боулинг, мини голф, тенис на маса и други. Таванът на залата е покрит със солни сталактити. До самата зала може да се стигне или по стълби или с панорамен асансьор.
Another 13 floors down is the lake with the boats – yes there is a lake in the mine. After getting off the elevator, cross a wooden bridge and reach an island in the middle of the lake. From there you can take a boat.
Още 13 етажа надолу се намира езерото с лодките – да в мината има езеро. След като се слезе от асансжора се минава по дървен мост и се стига до остров в средата на езерото. От там може да се вземе лодка срещу скромна сума и да се направи разходка в езерото.
Next is a trip to Motocamp near Sibiu – a great motorcycle friendly place.
Следва пътуване до Мотокампа край Сибиу – едно чудесно място, гостоприемно към мотористите.
Day 3:
Ден 3:
As early as 6:00 in the morning we set off for Transfagaras.
Още към 6:00 сутринта потегляме към Трансфагараш.
After drinking the morning coffee at the top of the pass we set off for Bucharest and Bulgaria. Close to the Romanian capital we find ourselves in another huge traffic jam. Just like last year, when the radiator of my father’s motorcycle burst, this one was not without problems. This time my BMW decided to overheat, which led to an unforeseen break in the middle of nowhere, under the only tree in the area. Fortunately, after it cooled down, we continued safely.
We enter Bulgaria through the Danube bridge. The Bulgarian reality catches up with us right in the middle of the bridge: The bridge on the Romanian side is perfect, but unfortunately, as soon as we cross the middle of the river and the sign Bulgaria, we are immediately met by potholes and rust …
След като изпиваме сутрешното кафе на върха на прохода потегляме към Букурещ и България. В околностите на Румънската столица попадаме в поредното огромно задръстване. Както и миналата година, когато се спука радиаторът на мотоциклетът на баща ми, така и тази не мина без жертви. Този път моето BMW реши да позагрее повече от обичайното, което доведе до непредвидена почивка в средата на нищото, под единственото дърво в района. За щастие след като се охлади продължихме благополучно.
В България влизаме през Дунав мост. Още в средата на моста ни застига Българската действителност: Мостът от Румънската страна е перфектен, но за съжаление, щом се премине средата на реката и табелата България, веднага ни посрещат дупките и ръждата…
