Южно Черноморие

Публикувано от Kristian Dimitranov на

Този път пътуването започва от една от (почти) най-южните точки на България – Ахтопол и не безизвестният морски фар – едно от най сниманите места по време на буря. За моя радост, този път времето беше слънчево, все пак е средата на лятото.

Отправям се на север и първата спирка е тракииското светилище Беглик Таш. Пътят до тук върви покрай брега. Редуват се стръмни скали и едни от най-красивите плажове по южното ни черноморие. Такъв е и плажът на бившата правителствена резиденция „Перла“, от където започва леко изкачване към най-високата част на нос Беглик Таш. Това е и мястото на което се намира едноименното тракииско светилище. Пътят постепенно се стеснява и преминава в чакълиран.

Обхваща площ от 6 дка Територията, на която е разположено, е горска, била е част от ловната резиденция на бившия комунистически държавен глава Тодор Живков (управлявал 1954 – 1989 г.). Именно поради тази причина едно от най-големите открития за за тракийската история на Южното ни Черноморие и Странджа остава неизвестно за науката до 2003 г.

Входът на светилището е от югозапад. По скална пътека се стига до каменно „брачно ложе”. Два жертвени камъка ограждат ложето. В тях има издълбани дълбоки вани, свързани с улеи за преливане на ритуалните течности: вино, мляко, зехтин, дъждовна вода. Следва каменен трон, от който тръгват изсечени дълбоки улеи и кръстосващи се линии, събиращи се в голяма четириъгълна „шарапана”. Източната част на кръга се заема от три „менхири” (големи заоблени камъни). На върха на най-високия от тях е изсечена „божествена стъпка” с дължина 0,6 м и ширина 0,34 м Същата „божествена стъпка” откриваме в срещуположната южна точка, в подножието на скалната тераса. Божествените стъпки маркират най-вътрешното свещено пространство, определено само за посветените да участват в мистериите.

Досега централната площадка на светилището е най-добре проучена. Тя е леко издигната над околния терен и в нея са разположени в кръг с диаметър 56 м скални елементи, които са служили за извършване на ритуали. Те са запазили естествения си характер, но са преместени и дооформени от човешка ръка с характерни сакрални символи и знаци.

Зад тях се виждат астрономически часовник, направен от 16 плоски кръгли камъни и огромен долмен, представящ „свещената пещера”, където Богинята-майка ражда сина си Бога-Слънце, и „лабиринта” – пътя на изпитанието.

Тъй като не харесвам големите градове, особено по времето, когато са най-посещавани се отправям направо към нос Емине.

Преди това обаче следва още една спирка. Музеят на авиацията край Бургас. Намира се на главният път Бургас-Варна, точно на вхада на летището. Музеят разполага с 9 самолета, всеки от които по време на експлоатацията си е бил част от авиопарка на БГА-Балкан. Вътрешността на самолетите е донякъде реставрирана и може да се видят част от оригиналното оборудване от времето по което са летели.

Нос Емине е мястото на което завършва Европейският пешеходен маршрут Е-З, българската част от който е маршрутът „Ком – Емине“.

Емине представлява почти отвесна 60-метрова скала, заобиколена от стотици подводни и стърчащи над водата скали, пръснати навътре в морето на повече от 250 метра.

Последните километри отново са черен път, а до самият нос не може да се стигне, тъй като там се намира военен обект.

Северно от носа се намира защитената местност Иракли и едноименният плаж и къмпинг. Чудесно място за обедна почивка или нощувка.

Това е и мястото, което условно разделя Българското краибрежие на Северно и Южно Черноморие. Следва продължение...

Източници: Интернет

Категории: България