Шипка, Бузлуджа и Беклемето
Разположени приблизително в географския център на България, паметниците, разположени на едноименните върхове на Стара планина са важна част от българската история.
След като см прекарал нощта в къмпинг на брега на язовир Жребчево решавам да се разходя до Шипка и Бъзлуджа. Въпреки, че много пъти съм ги посещавал, винаги обичам да се връщам на тези места.
До Бузлоджа се стига по асфалтиран път от Южната страна на Стара планина. Отбивката е по пътят за Шипка, малко след Крън.
Паметникът на Бузлуджа (официално име Дом паметник на БКП) е популярното име на най-големия идеологически монумент на комунистическия режим в България.
Издигнат е през 1981 г. на връх Хаджи Димитър, повече известен със старото си име връх Бузлуджа (до 1942 г.), в чест на Бузлуджанския конгрес, проведен на същото място през 1891 г. На конгреса е учредена Българската социалдемократическа партия, за чийто наследнички се считат БКП.
До паметника са прекарани асфалтови пътища от връх Шипка и от главния път Стара Загора – Русе в отсечката след Казанлък. Край отбивката за паметника е издигнат висок паметник в цял ръст на Димитър Благоев. (Димитър Благоев Николов, наричан от последователите си Дядото, е български политик и философ, основател на организираното социалистическо движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров – Българската социалдемократическа партия.)
Решение за изграждане на Дом паметника на БКП се взима от Секретариата на ЦК на БКП на 11 март 1971 г. Строежът му започва през 1974 г. и се финансира с дарения на стойност 15 млн. лв.
В строежа участват тогавашните Строителни войски. Паметникът е открит на 23 август 1981 г. лично от партийния и държавен лидер Тодор Живков.
Архитектурният облик на монумента се състои от чисти форми и гладки повърхнини, а подбраните материали са бетон, стомана и стъкло. Обемно-пространственото решение се състои от три основни елемента.
Главният обем е куполна конструкция, наподобяваща чиния според мнозина. Сградата е проектирана, така че да издържи на суровите метеорологични условия. Формата на обема е обтекаема и позволява преминаване на въздушните потоци покрай него, без това да създава конструктивна опасност.Същевременно 68,5 метров пилон се издига в единия край на “чинията”, като 16 метровите му основи осигуряват допълнителна коравина на носещата конструкция. На върха на пилона е реализирана панорамна площадка, от която се разкрива невероятна гледка към Балкана.
Точно под нея са поставени 2 огромни петолъчки – символ на социалистическата власт. В петолъчката на върха на пилона са монтирани осветителни тела с мощност 150 КW, като по проект светлината от тях може да се види от румънския бряг на река Дунав, а през нощта и в ясно време – от брега на Бяло море в Беломорска Тракия (Днешна Северна Гърция).
Тържествената зала в сградата е с диаметър 42 м и височина 14,5 м и е декорирана с мозайки с обща площ от 900 м².Те са били в 42 цвята и са подреждани от екип, съставен от 60 майстора, в продължение на 18 месеца. Смята се, че това е едно от най-добрите изпълнения на мозаечното изкуство у нас. Мозайките пресъздават борбите на БКП и изграждането на социалистическо общество. Залата е опасана от коридор, по който има 14 композиции, отразяващи мирния труд.
След политическите промени в България от 10 ноември 1989 г. състоянието на паметника се влошава драстично. През 1992 г. паметникът е одържавен по Закона за одържавяването на имуществото на БКП и е запечатан. Въпреки затварянето му злосторници често влизат в дома и го повреждат. Сградата започва да се руши, чупят се стъкла, изкъртват се мозайки, орнаменти и други елементи от конструкцията на паметника. Унищожени са мозаечните портрети на Тодор Живков и дъщеря му Людмила Живкова. Огромната петолъчка е обстрелвана с огнестрелно оръжие с цел грабеж на рубините, от които е смятано, че е изградена.
2020 година е започнат проект с цел консервиране на мозайките в паметника и бъдещото му възстановяване.
Само на 10 километра на запад се намира паметникът на връх Шипка.
Паметникът на свободата (Паметник на Шипка) е монументална скулптура на връх Свети Никола. Паметникът е издигнат с цел да увековечи подвига на падналите за свободата на България на мястото отбранявано по време на Шипченската битка, около което са се разиграли решаващите за Руско-турската война и Освобождението на България боеве през лятото на 1877 г.
Основният камък на паметника е положен на 24 август 1922 г., а изграждането му завършва през 1930 г. На 26 август 1934 г. паметникът на връх „Свети Никола“ е тържествено открит от държавния глава цар Борис III
Шипченската епопея включва боевете, които са се разиграли на най-високите точки на Шипченския проход, където са върховете Свети Никола, Орлово гнездо, Шипка и др.: превземането на прохода от руски части Първа битка при Шипка, решителните боеве 9 – 11 август 1877 г. Втора битка при Шипка и Стоенето на Шипка.
Шипченски отряд: Българското опълчение, XXXVI-ти орловски пехотен полк и XXXV-ти брянски пехотен полк отблъскват 27-хилядна редовна турска войска, като в това число не са включени башибозушките орди. Шипченският отряд под командването на генерал-майор Николай Столетов е от 7500 войника и 27 оръдия срещу Централната османска армия под командването на Сюлейман паша. Сраженията за Шипка започват на 09 август 1877 г.
В течение на шест дни българи и руси с огън и щик отблъскват непрекъснатите атаки на турските табори. Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11 август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Дори се стига до хвърляне на камъни и дървета срещу турската войска. Според някой източници, опълченците са използвали дори телата на убитите си другари.
В този най-критичен момент, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16-ти стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват. Шипка е спасена!
Най-популарната картина свързана с битките е дело на руския художник Алексей Николаевич Попов. Точно копие може да бъде видяно в експозицията на паметникана свободата.
Шипченският проход свързва град Шипка от юг и Габрово от северната страна на Стара планина. Общата дължина е 29км, като най-високата точка е 1195м – връх Свети Никола.
Наблизо се намира и най-високият старопланински проход – Троянският (Беклемето). Свързва Троян и Кърнаре, дълъг е 41км. и най-високата му точка е 1525м. Поради високата надморска височина и обилните снеговалежи и снегонавявания в района през зимния сезон проходът не се поддържа и се затваря за движение на МПС.
Близо до Троянския проход е разположен паметникът Арка на свободата на връх Горалтепе (1595 m). До нея се стига по тесен и асфалтиран път, от южната страна на билото.
Паметникът е посветен на руските освободители и съветските войски. Представлява масивна структура от бетон с височината от 35 метра. На арката чрез барелефи са изобразени български хайдути и партизани, както и руски и съветски войници. Те са посрещани символично с хляб и сол от жени в български народни носии, съответно през 1878 и 1944 г., които се виждат ясно от северната страна на арката.
Информацията е събрано от различни източници в интернет.
