Хърватска
Хърватите са славянски народ, който се заселва по днешните хърватски земи през 7 век. След Втората световна война Хърватия става част от новата, социалистическа Югославия. През 1991 г., 1 г. след първите демократични избори, Хърватия обявява своята независимост. През същата година започва война с военните части на остатъчна Югославия, която завършва през 1995 година.
Ден 1 Плитвички езера
Първа част - Босна и Херцеговина
Още с пристигането на къмпинга решаваме, че ще отседнем там за две вечери. Идеята е на следващият ден да разгледаме Плитвичките езера, без да е необходимо да носим много багаж с нас. При настаняването служителката на рецепцията ни обясни, че повечето билети за езерата се разпродават предварително онлайн (има определен брой посетители, които допускат в рамките на един ден). Ние разбира се не бяхме купили предварително, тъй като не знаехме кога ще пристигнем. Рецепционистката обясни също, че е най-добре да отидем на “вход 2” половин час преди касата да отвори, за да имаме шанс да купим билети за същия ден.
На следващият ден станахме рано и последвахме указанията от предходния. Ние сме едни от първите, които се сдобиват с билети за деня. Докато се мотаем около моторите разбираме, че вече се продават билети най-рано за следващия ден. Доволни, че все пак послушахме съвета се отправяме към входа на природния парк.
Има възможност за избор на няколко маршрута за обиколка на езерата, в зависимост от времето с което разполага човек. Избираме средния по продължителност, който включва влакче (автобус) до най-горните езера. От там пешеходно се минава по мостчета между езерата. Достига се едно по-голямо езеро, което преминахме с лодка и отново следва пешеходна разходка до “Вход 1”. От там отново с влакчето се стига до входа, до който оставихме моторите.
Разликата с по-дългия маршрут е в това, че през езерото минахме с лодка, вместо да го обикаляме пеша.
Следобеда се завръщаме в къмпинга, където установихме, че в тъмното предната вечер сме се настанили на мястото с най-много комари. Набързо преместваме палатките и се отправяме към супермаркета за бира.
Ден 2 Плитвички езера – Camp Sibuljina
Идеята е от плитвичките езера да стигнем до краибрежния път – Ядранска магистрала. Вместо да тръгнем по магистралата, решаваме да минем по страничен път. Грешка! Вместо за половин час да стигнем краибрежието ние се дондуркахме няколко часа по пътя, по който няма нищо за гледане. Все пак около обяд пристигаме в Риека. Последва търсене на стария град и крепостта. След като в най-голямата жега разгледахме набързо се отправяме на юг.
Дължината на Ядранската магистрала е около 600 километра. Започва от Риека и завършва в Черна гора около град Бар. Най-хубавото е, че няма нищо общо с магистрала! Носи това име, поради важността, която е имал пътят в миналото. Следват три дни изпълнени със завой и красиви гледки от краибрежието на Хърватска.
Вечерта се настаняваме в къмпинг малко преди Задар. След дългия и горещ ден първата ни работа е да се изкъпем в морето. Все пак сме завзели място на първа линия до плажа.
Ден 3 Camp Sibuljina – Trogir
Първата спирка за деня е Задар и старият му град.
Задар, град на далматинското крайбрежие на Хърватия, е известен с римските и венециански руини разположени на полуостров – Стария град. В стените на града има няколко венециански порти. Около Форума от римската епоха е манастирът „Света Богородица от 11 век“, с религиозно изкуство, датиращо от VIII век. Там е и великата катедрала „Света Анастасия“ от 12 век и кръглата предроманска църква на Свети Донат от IX век.
Друга забележителност е морският орган. Архитектурен звуков обект на изкуството, разположен в Задар, Хърватия и експериментален музикален инструмент, който свири музика чрез морски вълни и тръби, разположени под множество големи мраморни стъпала.
Устройството е направено от архитекта Никола Башич като част от проекта за препроектиране на новия градски бряг (Нова рива), а мястото е отворен за посетители на 15 април 2005 г. Вълните, плискащи се в брега, компресират въздуха в тръбите на органа и създадат някак случайни, но хармонични звуци.
Следват водопадите Крка намиращи се в едноименният парк. Водопадите са 2. Рьошки слап и Скрадински бук. Първият е съвсем близко до пътя, но е по-малък. Вторият е доста по величествен и дори реката при него се използва за разхлаждане в летните жеги. Намират се на около 25 километра един от друг и си заслужава посещението и на двата.
До Скрадински бук се достига с корабче за около половин час, а на пристанището докато чакаме да отплаваме имахме възможност да наблюдаваме множество лебеди.
Продължаваме към град Трогир, където намираме място за спане отново в къмпинг.
Ден 4 Trogir – Дубровник
Трогир е град на централното адриатическо крайбрежие на Хърватия. Запазеният му стар град, известен със смесицата си от ренесансови, барокови и романски сгради, се намира на малкият остров Чиово , свързан с континента с мостове. Част от забележителностите са Катедралата на Св. Лорънс от 13 век и ресансовият параклис на Свети Йоан. Камбанарията на катедралата предлага изглед към целият град. Части от средновековните градски стени са остали непокътнати.
След разходка из Трогир се отправяме към Сплит.
Сплит е град в Хърватска, разположен е на брега на Адриатическо море. Старият град датира от римско време, когато Диоклециан абдикира от престола и решава да си построи резиденция далеч от римските сплетни и близо до родното му място.Част от забележителностите са дворецът на семейство Мещрович, днес превърнат в „Галерия-музей Иван Мещрович“, на името на известния скулптор Иван Мещрович; Океанографски институт; Останките от двореца на римския император Диоклециан (3-4 в.), разположен на площ от 18 000 кв. м.
Бързо преминаваме и границата с Босна и Херцеговина и единственият им град на краибрежието – Неум. (Цялата краибрежна ивица на Босна и Херцеговина е 15 тина километра). Намираме място за спане малко преди Дубровник в Затон. Къмпинга е малък и мърляв, но сме точно на брега на морето и сме единствени посетители.
Ден 5 Дубровник – Будва
Рано сутринта разглеждаме Дубровник, който е достатъчно добре познат на повечето хора, особено след сериала Game of Thrones.
Продължаваме към Будва. Почти веднага след влизането в Черна гора ме спира полиция. Оказва се, че малко съм превишил скоростта. При ограничение 50 съм минал с малко над 80… Оказва се, че не могат да ми вземат книжката, понеже не съм местен. Затов пък ми се полага доста солена глоба (800 евро!). Документите ми остават при полицаят на пътя, а аз трябва да отида и да платя глобата в банка в близкия град. Едва тогава мога да се върна и след като покажа квитанцията за платената глоба мога да си взема обратно документите. Полицаят даже ме покани в патрулката на хлад, докато ми разясни процедурата. Вероятно и тогава, след като видя скъсаните ми и кърпени на доста места панталони,в комплект с 22 годишният мотор, реши, че няма да имам възможност да платя веднага глобата и той ще трябва да се разправя с документите ми, така че след няколко минутен разговор ме изпрати да си ходя срещу обещанието, че повече няма да правя така.
За нещастие на уртака ми си спазих обещанието и последваха, най-бавните километри от цялото пътуване. В страната рядко се вижда ограничение над 80, а аз твърдо бях решил, че ще си карам с ограниченията, за да не се налага да плащам подобни глоби. Все пак горе долу това е и бюджета на цялото пътуване..
По пътят минаваме с ферибот през Которският залив.
Котор е крепостен град на Адриатическото крайбрежие на Черна гора, в залив близо до варовиковите скали на планината. Характеризира се с криволичещи улици и площади, неговият средновековен стар град има няколко романски църкви, включително катедралата в Котор. Той също е дом на Морския музей, който изследва историята на местното мореплаване. Свети Джордже, един от 2 мънички острова край древния град Пераст, има вековна църква.
Вечерта се настаняваме в хотел в самото начало на Будва. След кратка разходка из старият град и краибрежната улица се отдаваме на почивка.
Ден 6 Будва – София
Рано сутринта, след като похапнахме местни банички потегляме, отново с спазвайки всички ограничения. Оказва се, че на много места дебнат с радари и спират предимно чужденци.
Следват Подгорица, Нови Пазар, Ниш и магистралата към България.
На няколко места GPS-а ни прекара през по различен от първоначалния маршрут, но пък за сметка на това минахме през интересни, макар и малко разбити проходи.
И така след около 12 часа каране се бяхме завърнали в родната София.
