Румъния е страна от югоизточна Европа, известна с региона Трансилвания, заобиколен от Карпатите. Неговите запазени средновековни градове включително Сигишоара и замъци, по-специално скалния замък Бран, отдавна свързавн с легендата за Дракула привличат туристи от цял свят.

В мотоциклетните среди  също така е позната с високопланинските си проходи Трансалпина и Трансфагараш.

Ден 1

Рано сутринта се отправихме към Оряхово. Целта за деня беше да преминем Дунава с ферибот, около обяд да направим почивка в Крайова и по някое време следобед да се настаним в Себеш. Пристигнахме около час преди ферибота да отплава (цени и разписание). Самото преминаване отнема около 20 тина минути. На слизане сравнително бързо ни провери гранична полиция и продължихме към Крайова.

Повечето Румънски градове нямат околовръстно шосе и целият трафик се движи през градовете. Тъй като влязохме в града около обяд в най голямата жега, комбинацията със задръстването не се отрази добре на Варадерото на баща ми. След като се включи охлаждащата перка, започнаха да се чуват и странни звуци, отново от нея. В първия момент не открихме проблем и решихме, че самата перка е решила, че е време да се предаде, но не след дълго се появи и жълто зелена течност. Антифириз! Бързо намерихме сянка между няколко блока, за да разгледаме по-подробно проблема. След разглабяне намерихме причината. При подготовката за пътуването, докато разглабяхме таблото, за да прекараме захранването за GPS  изпуснахме една от рапидките, която безследно изчезна в гаража. Сега я намерихме, забита в радиатора. Била е паднала между перката и радиатора и когато в жегите, вентилаторът се е завъртял, рапидката се е забила в радиатора. За няколко часа залепихме пробойната с поксипол и продължихме към Себеш.

Пристигнахме късно и сравнително трудно си намерихме хотел, въпреки че беше делничен ден. Все пак беше август…

Ден 2 Трансалпина

Трансалпина или DN67C, разположен в групата на планините Паранг, в Южните Карпати на Румъния, е един от най-високите пътища на Карпатите. Той свързва Новаци, на юг от планината Паранг, със Себеш на север.

Пътят е построен при крал Карол II върху стар римски път и консолидиран през Втората световна война от германските войски. Също така има история, че Николае Чаушеску е построил Трансфагеранския път (DN7C) по време на комунистическия режим, само за да надмине Трансалпина.

Най-високата точка на пътят е при прохода Урдел,висок 2,145 м. Предвид голямата надморска височина пътят е затворен през студените месеци на годината.

Целият ден е предвиден за прохода. Тъй като и двата прохода са отоврени само няколко месеца в годината, през деня, било то и делничен стават задръствания. Предвид това тръгнахме рано и към 9 часа бяхме на върха. Последваха спирания за снимки и кафе. В ранния следобед пристигнахме в Куртя де Арджеш. Това е входа за Трансфагараш.

Ден 3 Трансфагараш 

Трансфъгърашкото шосе (на румънски: Transfăgărăşan, DN7C) е шосе, пресичащо Карпатите и съединяващо историческите области Влахия и Трансилвания през планинската област Фъгърашки планини. Маршрутът на шосето е Питещ-Куртя де Арджеш-Арпашу де Жос.

Най-високата точка на шосето е на 2034 м и това го прави най-високият път в Румъния. Построено е по заповед на Николае Чаушеску в периода 1970 – 1974 г. за военни нужди. Строителството било строено основно от румънските войници и с армейски ресурси. Причината за започването на този мащабен проект е Операция Дунав – нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия през 1968 г., след което Чаушеску се опасявал да не му се случи същото.

Днес шосето се смята за едно от най-красивите в света и е забележителност на Румъния.

Отново тръгнахме рано, за да избегнем трафика. Определено този проход е по-живописен. На върха даже успяхме да се снимаме с мечка. Към 10 вече слизаме в посока Сибиу и трафика в обратна посока беше доста натоварен. 

Температурната разлика е доста голяма. На върха на прохода беше около 13 градуса. В Сибиу  на слънце минаваше 43 градуса.

След кратка обиколка на града решаваме да продължим към Сигишоара.

Това е родното място на княз Влад Дракула.

В центъра на града има добре запазена цитадела. Градът е в списъка на паметниците на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

По пътя ни прави впечатление колко подредени са селцата през които преминаваме.

Вечерта се настаняваме в Брашов.

Ден 4 Замъци

Сутринта вали. Обличаме дрехите за дъжд и тръгваме към замъка Пелеш. 

Комплексът се намира северозападно от град Синая, който е на 48 километра от Брашов

Пътят е тесен и има задръстване и в двете посоки. След проверка в интернет се оказва, че почти винаги е така, така че човек трябва да се въоръжи с търпение.

Румънският крал Карол I (1839 – 1914) закупува през 1872 г. около 5,3 кв. км. земи за лов и строеж на лятна резиденция. Първите 3 архитектурни проекта на замъка копират други западноевропейски замъци и кралят ги отхвърля като прекалено скъпи и лишени от оригиналност. Тогава германският архитект Йохан Шулц представя проект, който се харесва на краля: неголям замък в алпийски стил, съчетаващ италианските традиции с естетиката на немския неоренесанс.

Строителството прекъсва за кратко през 1877 – 8 г. и на 7 октомври 1883 г. в него се състоява бал по повод коронясването на Карол I. 

Това е може би един от най-красивите замъци и съответно има голям брой туристи, които искат да го посетят. Има 2 каси на които продават билети и опашките вървят бързо. След това обаче следва дълго чакане за да се влезе в самия замък. Влизането става на групи по около 30 човека (има възможност за екскурзовод на няколко езика). Налага се по големите предмети и чанти да бъдат оставени в началото и на излизане се взимат обратно. В нашия случай ни накараха да оставим каските, някой хора оставяха раниците си. Вътре е тясно за такава група. Екскурзовода ни развежда от помещение в помещение и разказва, но въпреки красотата, не можем да се насладим пълноценно. След като се влезе в дадена стая вратите отпред и отзад се затварят и при наличието на такава група, движението е почти невъзможно. Успоредно с това един куп от уредниците следят данеби някой да направи снимка, без да си е платил, за да снима в замъка. Обиколката вътре продължава около час.

Следва замъкът Бран, известен с легендата за граф Дракула. 

Замъкът Бран , в село Бран, близо до Брашов, е популярна туристическа атракция в Румъния. Замъкът се издига на хълм над прохода Рукър – Бран, свързващ румънските провинции Трансилвания и Влашко. Известен е още и като Замъка на Дракула – графа-вампир от книгата Дракула на Брам Стокър, според която обаче замъкът се намира някъде в планините между Трансилвания и Молдавия. При своите военни походи Влад ІІІ Дракула неколкократно преминава през прохода, свързващ столицата му Търговище с Брашов, но няма доказателства да е превземал крепостта.

Днес замъкът Бран е музей, отворен за посетители, които могат да разгледат предмети на изкуството и мебели, събрани от румънската кралица Мария.

Преминаваме покрай голяма върволица хора. Оказва се, че това е опашката за билети (400+ човека). Бързо намираме как да купим билетите онлайн и влизаме в градините, без да чакаме. Все още не разбирам защо всички се редяха.. Не след дълго се оказва, че трябва да се наредим на следваща опашка, която е за влизане в самия замък. Тя е доста по кратка и върви значително по-бързо. За 20 тина минути вече сме в замъка. Вътре е тясно, почти няма какво да се види и отново се е образувало “задръстване”. 

Продължаваме към Къмпулунг с идеята на другия ден да посетим солната мина в Сланик. Грешка! Има 2 населени места Сланик в 2 различни области. Разбира се ние сме на грешното място. Нищо сбъркали сме само с около 150 километра.

Ден 5 

Рано тръгваме към правилният Сланик. Отново има голяма опашка. Този път причината е, че от мястото където се купуват билетите, до мината се стига с бусчета. Оригиналният асансьор, който е направен изцяло от дърво, за да не кородира от солта не работи от 2014 година. По този начин единственият вариант за влизане е по дълъг тунел, слизаш стръмно, спираловидно на 208 метра под земята.

Мината Сланик е стара солна мина, разположена в Сланик, окръг Прахова, Румъния, само на 100 км северно от Букурещ. Солната мина е затворена за извличане, но е отворена за посетители. Включва микроклимат с естествена климатизация и постоянна температура и атмосферно налягане през цялата година. Съставена е от две нива, наречени Униреа и Михай. Много от посетителите идват заради предполагаемите лечебни ефекти поради чистотата на въздуха.

Мината има 14 зали с височина около 54 метра. Могат да бъдат видяни приспособленията, с които се е добивала солта. Също така има направени различни игрища и атракции за децата.

След двучасова разходка се отправяме към Турну Магуреле и ферибота за Никопол. Пристигнахме късно и се оказа, че сме изпуснали последното корабче. Колкото и да ни се искаше да спим на Българска земя, се налага да го отложим прекосяването на Дунава за следващия ден. Намерихме хотел (с обзавеждане от времето на Чаушеску), където да можем да платим с карта, тъй като бяхме похарчили повечето пари в брой, с идеята, че ще напуснем страната. Разбира се в заведенията никъде не приемаха плащане с карта, но с малкото останали монети се сдобихме с баничка и бира от един супер.

Ден 6

Точно се канехме да тръгнем към ферибота, когато видяхме пристигащите буреносни облаци. Естествено и дъжда с гръмотевиците не закъсня. За наша радост скоро  намаля и потеглихме отново към фериботния терминал. Граничният полицай ни позволи да изчакаме реда си, а след това и часа за качване на кораба под навеса на граничния пункт. През това време и дъжда спря съвсем.

След като стъпихме на родна земя установихме, че граничната проверка върви по-бавно отколкото от Румънска страна. Накрая се появи и човек, без някакви обозначителни знаци, който събираше “такса терминал”. Цената беше 1 евро на мотор, без обяснение за какво събира пари. След като на български попитах “Защо?” реши, че 1 евро е достатъчно за двата мотора. Без да се разправяме повече продължихме към София. 

И така няколко часа по-късно бяхме вкъщи и крояхме планове за следващото пътуване.

Категории: Европа