Поради разразилата се COVID-19 ситуация, към момента на пътуването Румъния е единствената, съседна на България държава, която можем да посетим без отирцателен PCR тест или карантина, след прибиране.

И така, въпреки че вече сме посещавали северната ни съседка, решихме да направим бърза тридневна обиколка.

Ден 1:

София – Клуж-Напока

По традиция ставаме рано и към 05:00 вече пътуваме. Бързо преминаваме проходът Петрохан и продължаваме към Видин и Дунав мост 2. Около 09:00 вече сме в Румъния и продължаваме към Трансалпина (повече информация за прохода – в предишното пътуване). Точно около обяд сме на върха на прохода, където обядваме с мамалига приговена върху печка на дърва (първоначално решихме, че топките върху печката са круши – еми оказаха се топки мамалига). Спускайки се от северната страна минаваме покрай стадо с магарета и хора които ги хранят с всевъзможни неща. Магаретата толкова са свикнали с туристите, че са готови да им вземат хапката от устата. Продължаваме към Клуж-Напока, където намираме място за спане.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Ден 2:

Клуж-Напока – Мотокамп Сибиу

Отново рано сутринта правим обиколка на града (под снимките има описание какво се вижда на тях) и продължаваме към солната мина в Турда.

• 

• 

• 

В мината влизаме през стария вход – дълъг 280 метра тунел, стените на който са покрити със сол. Толкова са гладки, че първоначално решихме, че са намазани с някаква смола и нямаше как да не близнем за проверка – сол е! Мината има изграден и нов вход за туристите, но той е доста по-натоварен.

• 

• 

Една от първите зали е залата на ехото. Дълбока  е 112 метра.

В следващата зала се намират оригиналните остатъци от съоръжението което е служило за изваждане на сол от дълбините на мината. За задвижването му са използвани коне и сложна система от въжета и макари. Една част от тях все още са в мината и служат, като експонати. След изтеглянето им от по-долните нива, солните кристали са товарени във въгонетки и звозвани до повърхността. По-голямата част от приспособленията са направени от дърво, за да издържат на солта.

• 

Покрай макарите и въжетата минаващи през пода на залата тръгват стълби надолу, водещи до балкон от който се открива гледка към двете по-долни галерии на мината. Едната – на около 15 етажа по-надолу се намира залата Рудолф. Там са съсредоточени увеселитени съоражения – виенско колело, боулинг, мини голф, тенис на маса и други. Таванът на залата е покрит със солни сталактити. До самата зала може да се стигне или по стълби или с панорамен асансьор.

• 

• 

• 

Още 13 етажа надолу се намира езерото с лодките – да в мината има езеро. След като се слезе от асансжора се минава по дървен мост и се стига до остров в средата на езерото. От там може да се вземе лодка срещу скромна сума и да се направи разходка в езерото.

• 

Следва пътуване до Мотокампа край Сибиу – едно чудесно място, гостоприемно към мотористите.

Ден 3:

Още към 6:00 сутринта потегляме към Трансфагараш.

• 

• 

След като изпиваме сутрешното кафе на върха на прохода потегляме към Букурещ и България. В околностите на Румънската столица попадаме в поредното огромно задръстване. Както и миналата година, когато се спука радиаторът на мотоциклетът на баща ми, така и тази не мина без жертви. Този път моето BMW реши да позагрее повече от обичайното, което доведе до непредвидена почивка в средата на нищото, под единственото дърво в района. За щастие след като се охлади продължихме благополучно.

В България влизаме през Дунав мост. Още в средата на моста ни застига Българската действителност: Мостът от Румънската страна е перфектен, но за съжаление, щом се премине средата на реката и табелата България, веднага ни пшосрещат дупкие и ръждата…