Източни родопи част 1
Идеята за разходка в тази част на родопите се въртеше отдавна.
Тръгваме в петък преди обяд посока Пловдив. Около Ихтиман се отбиваме по старият път. След кратък обяд в Асеновград продължаваме към Ардино, като малко преди Нареченски бани се отклоняваме по пътят през Лъки. Следват Момчиловци, Баните и към 17:00 часа сме в Ардино. Пътят е сравнително тесен и се вие между дърветата в продължение на километри. Още по хубавото е, че почти не срещаме коли по пътя.
Отправяме се към Дяволският мост. Последните няколко стотин метра са черен път, но нищо притеснително.
Мостът е построен в началото на 16 век по заповед на султан Селим I като част от път, свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море. На мястото на днешния мост някога е имало римски мост, част от значимия античен път Виа Игнация, свързващ Бяло море и Тракия през прохода Маказа. По нареждане на султан Селим I мостът е възстановен, за да продължат търговските връзки между двата географски района. Той е бил известен с името Шейтан кюприя.
От векове мостът е обвит в легенди и загадки. Почти нищо не се знае за строежа му, но според преданията негов създател е майстор Димитър от близкото село Неделино. Той приел предизвикателството да издигне мост над бурната река, макар всички преди него да се провалили в начинанието. Справил се великолепно и за рекордно време, но скоро след това починал. Тук поверията нашепват, че в градежа на моста имал пръст Сатаната. Дяволът обещал на майстора да сподели тайна, която ще направи творението му вечно, ако той успее да го завърши за 40 дни. Не успее ли обаче, щял да вземе душата му. Димитър се справил с дяволската задача и Сатаната, изпълнил обещанието си, но скоро след това даровитият майстор починал и отнесъл тайното познание в гроба.
Казват, че от Дяволския мост може да видиш лика на Сатаната, ако погледнеш към водите на река Арда между 11.00 и 12.00 часа на обяд, когато мостът и отражението му образуват окръжност. Освен това според някои в един от камъните му личи отпечатък от стъпката на Дявола!
След нощувка в Кърджали потегляме към Перперикон.Перперикон, е ранно исторически, античен и средновековен български каменен комплекс в Източните Родопи. При посещението силно препоръчвам да се използват услугите на екскурзовод. Повечето са хора участвали в разкопките и могат да споделят детайли от “кухнята” при обиколката.
Под снимките има повече информация.
Проходът, водещ към крепостта 
Резервоар за вода 
Останки от сгради 
В скалите има издълбани кръстов от периода в който христиани са населявали крепостта 
Стъпаловидното издълбаване в скалата всъщност е част от крепостната стена. Това са местата където са лягали дяланите камъни от които е била изградена 
Крепостната стена е била с дебелина около 3 метра 
Входът към двореца 
Тронът. В миналото е бил „облечен „със злато и дърво 
Залата за тържества 
Мястото където са погребвани знатните хора 
Тук е пребивавала жрицата. отпред се вижда мястото където е извършвала ритуалите (кръгът). Отзад е тронът й 
Мястото където са съхранявани благовонни масла 
Делви за вино 
Място за жертвопринушения 
Оригиналното стълбище е запазено и до днес 
На това място е имало изво. Това е и причината точно тук да се зароди градът. След земетресение водата спира и това води до упадъкът на мястото 
Кула останала от византииският период на крепостта. Когато е открит градът от земята се е показвал само върхът на тази кула. именно това води до откриването му.
Следва обиколка на историческия музей в Кърджали, където се пазят част от оригиналните артефакти намерени при разкопките на Перперикон и Татул. Също така може да се види много за българският бит и култура в региона.
Отправяме се към Татул. Там няма опция за екскурзовод (поне в момента на посещението) и гледаме купчината камъни. Информацията тук съм извадил в последствие.
Татул е скално-култов комплекс край село Татул. Татул е праисторическо култово място, на чиято територия е разположен един от най-озадачаващите мегалитни паметници на територията на България – саркофаг с форма на пресечена пирамида, който няма аналог сред множеството мегалитни паметници регистрирани от археолозите на територията на България и по света. Това е най-добре запазеният храмов комплекс изсечен в монолитен къс скала.
Намираме място за спане в Ивайловград. Пътят от Кърджали до там отново е спокоен и в добро състояние. Внимавайте за костенурки!!
На сутринта искаме да посетим вила Армира, но се оказва, че е затворена по заповед на кмета, заради COVID-19. Бързо се връщаме обратно към кърджали и решаваме да посетим вкаменената сватба и каменните гъби.
Според научните хипотези „Вкаменената сватба“ е започнала формирането си преди 40 милиона години вследствие на подводна вулканична дейност, от която са се образували скалите риолитови туфи. По-късно, след като морето се оттеглило, скалите били изложени на въздействието на дъжда, вятъра и слънцето и тези стихии оформили днешните им форми. Различни минерали в скалата са причина и за разнообразните цветове и нюанси.
Най-впечатляващи са две 10-метрови скали, наподобяващи прегърнати младоженци. Разбира се съществува и легенда за образуванията:
Местен момък залюбил девойка от съседно село. Само сините и очи светели на забуленото и лице, което никой не бил виждал. Залинял момъкът за прекрасните очи на девойката. Тогава баща му отишъл в селото и успял да я откупи за гърне пълно с жълтици. Вдигнала се голяма сватба и шествието с момата тръгнало за Зимзелен. Изведнъж духнал вятър, отвял кърпата и открил лицето на булката. От красотата ѝ свекърът занемял. Нечестиви мисли минали през главата му. Тогава се случило нещо страшно. Цялата сватба за миг се вкаменила. Останал само младоженеца, вцепенен от мъка и ужас. Замолил той вятъра да вкамени и него. Молбата му била чута. В краката му останала жива единствено малката локва, образувана от неговите сълзи, която съществува и днес..
Скалните образувания с формата на гъби са изваяни в риолитови вулканични туфи. Розовият цвят се дължи на минерала клоиноптилолит, а сините и черните петна са от манганови конкреции. Зеленикава багра идва от минерала селадонит. Самите скали са високи до 2,5 – 3 m.
И легендата:
Според преданието въглищарят Радуил имал 4 дъщери. Един ден те тръгнали за вода, но били подгонени от орда нашественици. Девойките изплашили коня на водача, който паднал на земята и бил разкъсан от момичетата.
Четирите били застигнати от приятеля на загиналия – Омур. Той замахнал с ятагана и отсякъл главата на първата от тях, но щом докоснала земята, тя се превърнала мигом в каменна гъба.
Замахнал и покосил другите две сестри, но се повторило същото. Изплашил се Омур, слязъл от коня, но преди да убие последното девойче, главата ѝ сама се превърнала в камък.
Ужасен, той скочил на коня и понечил да избяга, но при първата крачка се превърнал в черна скала. Хората и днес наричат самотната канара в близост до гъбите Каратепе (черен хълм).
Следва продължение.
Източници: интернет
