Босна и Херцеговина

Публикувано от Kristian Dimitranov на януари 12, 2020януари 12, 2020

Босна и Херцеговина е една от шестте федерални единици, образуващи бившата Социалистическа федеративна република Югославия. Републиката успява да извоюва своята независимост по време на войните в СФРЮ през 90-те години на 20 век. В кървавата гражданска война са убити около 100 000 души, а половината от населението се е преместило да живее на друго място.

Ден 1 София – Сараево

Поради ограниченото време и многото места, които исках да посетим тръгваме рано (към 5) посока Сърбия. По магистралата имаше малко мъгла, но пътуването вървеше сравнително бързо. След магистралата следват малки, но красиви пътчета с множество завой. Пейзажът постепенно преминава от равнинен към планински и неусетно се озоваваме на границата с Босна и Херцеговина. По пътя видяхме доста мотористи и се оказа, че на границата е станало задръстване, сформирано предимно от мотори. Оказа се, че има мотосъбор в Босна и Херцеговина и всички пътуваха натам. Граничната полиция, а и няколко от колите опитващи да минат границата, не бяха особено доволни от факта, че всички се нареждаха най-отпред, но все пак минахме бързо. От страната на Сърбия поне имаше навес и сянка, за разлика от влизането в Босна и Херцеговина. Продължаваме между планините към столицата – Сараево и в ранния следобед успяваме да намерим хотела, макар и след почетна обиколка на града, тъй като в първия момент го пропуснахме.

Бяхме запазили Free Tour и след бързо разтоварване на моторите се отправяме към мястото на срещата. Самата идея на Free Tour е доста добра, но може би трябва да се посещават сутрешните групи. По този начин след като се направи обиколката може да се посетят по-интересните места. В нашия случай нямахме тази възможност..

Сараево е столицата на Босна и Херцеговина и най-големият град в страната. Населението му днес е около 400 000 души, а през 1991 там са живели 429 672 души. Основан е през 1461, когато територията му е подвластна на Османската империя. В Сараево е убит ерцхерцог Франц Фердинанд, което става повод за избухването на Първата световна война. Там се провеждат и Зимните олимпийски игри през 1984. Градът е обсаден по време на войните през 90-те.

Ден 2 Сараево – Междугорие

След закуска се отправяме към град Мостар. Пътят отново криволичи между планините и се смята за един от най-красивите в Босна и Херцеговина. За сметка на това е и доста натоварен. В Мостар пристигаме около обяд и всички възможни туристи от региона щъкат по улиците. Въпреки това се промушваме, за да видим известният мост.

Стари мост е пешеходен мост над река Неретва в старата част на град Мостар, Босна и Херцеговина.

Изграден е през 1557–1566 г. от османския архитект от християнски произход Синан (наричан още Коджа Мимар Синан ага), а според някои легенди. На неговото място преди това е имало дървен мост, който висял окачен на вериги и се люлеел толкова силно, че когато хората трябвало да го преминат, те били обземани от смъртен страх, както разказва османският историограф Хаджи Калфа. Според една от легендите архитектът Мимар Хайредин, натоварен със задачата да построи този уникален за времето си мост под заплаха от смърт, ако не се справи, за деня на откриването, когато скелето поддържащо моста трябвало да бъде отстранено, бил подготвил собственото си погребение, тъй като не знаел дали се е справил.

Мостът е дълъг 30 м и се издига на 20 м над Неретва в най-високата си точка. При построяването му Старият мост е най-големият с такава арка в света. Охранява се от 2 кули: кулата Хелебия и кулата Тара, наричани още „Пазителите на моста“ или „мостари“.

Стари мост е в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство от 2005 г.

На 9 ноември 1993 г., по време на войната в Босна и Херцеговина, мостът е разрушен. През 1995 г. започва реконструирането му и на 23 юли 2004 г. пред представители на 60 държави, е открит официално.

Мостът символизира връзката между етносите в Херцеговина – хървати и босненци.

Местните се забавляват, като скачат от него в реката (това е и място на което се провеждат състезания на Red Bull за скокове във вода).

Следва водопада Кравица. Намира се близо до границата с Хърватска. Събират ни такса, но поне ни позволяват да стигнем близо до водопада с моторите. В противен случай трябваше да вървим в жегата няколко километра с цялата екипировка. Първоначалния план беше да спим на палатка в близкия къмпинг, но се оказа че въпросният не работи от няколко години, но никъде в интернет не е упоменато. Свободното къмпингуване е позволено, но не е препоръчително, поради големият брой активни мини в страната. Бързо намираме място за спане в бунгала (доста луксозни според общото разбиране за бунгала) в близкото населено място Междугорие.

Ден 3 Междугорие – плитвички езера (Хърватска)

Последен ден в Босна и Херцеговина. Исках да видя колкото се може повече от страната, затова поемаме към Плитвичките езера, но през Босна и Херцеговина, вместо през по-известният път през Хърватска.Редуват се лунни пейзажи (полета, целите в кратери, вероятно от неотдавнашните военни действия в региона), обезлюдени села с къщи без покриви и целите в дупки от куршуми и табели за все още неразминирани минни полета.

На една бензиностанция срещаме група Хърватски мотористи, които ни препоръчват да посетим националният парк Уна и водопадите носещи същото име. Пътят до тях е черен, 15 тина километра, виещ се покрай реката, която е граница между двете държави, но си заслужава дундуркането. По това време на годината реката е пълноводна и водопадите са наистина внушителни.