Република Албания  или на албански “Republika e Shqipërisë” (изговаря се Шчипърѝя), което означва „Земята на орлите“.

За повечето българи Албания е непозната страна, с лоша репутация и отношението ни към нея е скептично. Достатъчно е да си припомним само израза „албански реотан”. В представите ни тази балканска страна е дива и изостанала. В действителност това не е точно така. Ето и моето пътуване.

Албания отдавна беше в списъка ми за пътуване. Въпреки, че преди година успях да я посетя за малко, имах желание отново и този път по-подробно да разгледам “Земята на орлите”. Пътуването бе отлагано няколко пъти. В крайна сметка с родителите ми решихме, че септември е най-подходящото време за посещение. Учениците са тръгнали на училище, повечето хора са на работа и пътуването, а и разглеждането на забележителностите се очакваше да е спокойно.

И така на 20.09 към 5 сутринта вече бяхме изкарали моторите от гаража и товарехме багажа. Е беше мокро от дъжда, който валеше цяла нощ, а и предишните дни, но какво пък толкова, ще ни върви по вода. И термометъра на мотора показваше едноцифрено число, но все пак отиваме на юг, все ще се стопли по някое време. А и имахме само около 700км за деня

Ден 1 София – Игуменица

Първия ден решихме да стигнем до Игуменица. Тя се намира съвсем близо до Албанската граница и по този начин на следващия ден да влезем направо в Албания, за да имаме целият ден на разположение.

По пътя няма нищо интересно освен “Пожарските бани” в Гърция, които си заслужава да бъдат посетени. Все пак пътят е дълъг и час два почивка по обяд в топъл минерален басейн си заслужават отклонението.

Пътуването от София отне около 12 часа с почивките, въпреки дъжда около границата с Гърция и последвалия силния вятър.

Ден 2 Игуменица – Саранда

Сутринта се отправяме към Албанската граница. Не след дълго достигаме древния град Бутринт. Градът се намира на полуостров и за да се достигне до него се преминава канала Вивар. Използва се нещо като дървен сал теглен от въжета.

Бутринт е част от световното наследство на ЮНЕСКО и се намира в близост до град Саранда. Тук някога са живели древните гърци, после местността е била превзета от римляните. Именно благодарение на тях Бутринт сега е забележителност, която привлича хора от цял свят. Тук ще може да видите истински римски театър и светилището на бога на медицината Асклепий, което датира от 4-ти век.

Селището възниква като гръцка колония на жителите на остров Корфу. По-късно става владение на Римската империя, където след приемането на християнството се сформира един от първите християнски центрове на Балканите. 

Градът става важна спирка по търговските пътища и достига връх в развитието си през IV в. като един от главните морски и търговски центрове в античния свят. 

Следващата спирка е Саранда или по точно крепостта Лекурси. Последната се намира на хълмовете над града и се разкрива красива гледка към Саранда, Бутринт и Корфу.

След дългия първи ден решихме, че е време за почивка. Настанихме се в първия работещ хотел, който видяхме, че има и гараж за моторите и се отдадохме на почивка на един от плажовете на Ксамил. Тук е момента да кажа, че Ксамил се слави с едни от най-красивите плажове в Албания. Намира се на 10-тина минути от Саранда. Благодарение на силно назъбеното краибрежие лесно успяхме да намерим закътан залив, където водата беше спокойна, въпреки силния вятър. 

Ден 3 Саранда – Дурас

Първата спирка за деня е природният феномен “Синьото око”. Това е най-големият извор в Албания. Характеризира се с кръгла форма, тъмно син цвят в средата и светлосин по краищата.Течението в него е толкова силно, че до момента дълбочината му не е измерена. Предполага се, че е между 45 и 80 метра.

Продължаваме към Вльора. Пътят минава покрай морето и след всеки завой се разкриват нови гледки. Най впечатляващата част е проходът “Логара”. За 10 тина километра, по стръмни серпентини пътят се издига до най-високата част на прохода (1025 метра) от където се открива чудесна гледка към Албанската ревиера.

Следва Вльора. По план трябваше и да е последна за деня. Е все пак плановете са, за да се променят. Решаваме, че времето не е подходящо за плаж (духа доста силно) и след кратко кафе на краибрежната улица в града се отправяме към Дурас. 

Предишния ден е имало силно земетресение (5.6 по Рихтер) на около 10 километра от Дурас, благодарение на което хотелът ни леко се беше поразпукал. За сметка на това беше на първа линия, с изглед към морето и гледката компенсира последвалите през нощта полюшвания.

Ден 4 Дурас – Шкодер

След панорамна обиколка на града с моторите поемаме към Круя.Това е град, познат на всички албанци. Тук е роден националният герой Скендербег. Круя не е голям град, но има какво да се види. Освен паметниците на Скендербег, има и известна крепост, построена от него. Тя е служила за отпор по време на османските инвазии.

По пътят се редуват сухи и мокри участъци, на места ръми, но някакси се разминаваме с дъжда. В момента в който намерихме паркинг небето така се отвори, че около 30 тина минути се крихме в импровизираната от пазача беседка. 

В крепостта има музей посветен на националния герой на Албания и отново се открива чудна гледка към града. Заслужава си да се видят и малките улички покрай крепостта, където може да се види как местните практикуват различни занаяти.

Последваха известен брой доста мокри километри до Шкодер. Все пак още от София ни тръгна по вода, а вече цели два дни не бяхме обличали дъждобраните. Намерихме хотел в който да отседнем за две нощувки и се отдадохме на сушене на инвентара и пешеходна разходка.

Ден 5 Шкодер – езеро Комани- Шкодер

Отново вали. За около час и половина се придвижваме до Коман. Това е началната точка на фериботите през езерото Комани. Тъй като има само два курса за деня – в 9 и 13 часа решихме да тръгнем към 6:30. Пътят криволичи през планината и въпреки, че са само 50-тина километра се пътува бавно. Пътната настилка също не е перфектна. Редуват се участъци с асфалт, дупки и черен път. Още с влизането в Коман, започнаха да ни спират махащи край пътя местни, които дори ни препречваха пътя, за да ни накарат да спрем. Идеята им е да продадат билети за ферибота, като те убеждават, че целия персонал е в близкото кафе, до което ще те заведат. Билетите разбира се са фалшиви. Тъй като бяхме предварително подготвени, деликатно им се изплъзваме и продължаваме нататък. Пътят се изкачва в планината и след един тунел се излиза направо на фериботния терминал. Билети могат да бъдат закупени и предварително през сайта на фериботната компания. Според информацията в интернет цената е 15 евро за мотоциклет и 5 евро за човек, ако бъдат закупени предварително и 20 евро за мотоциклет на място.  Бяхме решили, че ще ги купим на място, тъй като не се знаеше дали ще стигнем на време и въобще, кой ден ще пристигнем. Изненадаха ни неприятно, като заявиха, че цената е 30 евро на място. След известен спор все пак си платихме поисканата сума. Естествено документ не получихме… Точно преди да потеглим се яви следващ човек, който ни събра и терминална такса, допълнително. 

Езерото е тясно, но дълго и пътуването продължава два часа и половина. Тук ще оставя снимките да говорят сами. За съжаление са правени с телефона, защото бях забравил фотоапарата включени и батерията се беше изтощила…

След като пристигнахме и ферибота паркира в средата на нищото, вместо на бетонния терминал, екипажа се зае да разчисти път за слизане. Явно все още бяха махмурлии от предишната вечер и се наложи и капитана да им помогне. Предполагам и той беше присъствал на сбирката предната вечер, тъй като и на него му беше трудно да борави с лопатата. След като част от шофьорите на кемперите, които бяха на корабчето разчистиха купчината пръст на пътя, успяхме да се изнижем и да продължим нататък. Последваха 150 километра по едни от най-красивите пътища на Албания (SH22 и SH5), множество завой и малко трафик. 

Ден 6 Шкодер – Нови пазар

Първата дестинация за деня беше Тет (или Тети). По предварителна информация това трябваше да е малко селце, близо до което се намират езера и водопади.

Първият вариант по който се опитахме да стигнем (през Prekal) се оказа не много подходящ. След едно от населените места асфалта свърши и започна черен път. Оказа се, че е около 50 км. Решихме да се върнем и да заходим по главния път през Boge. Асфалта отново свърши точно на върха на прохода, преди Тет, но по този начин оставаха само 15тина километра черен път. Преодоляването им отнема около час. След като пристигнахме, решихме да изпием по кафе, в единственото заведение и да разпитаме къде се намират въпросните водопад и езеро. Оказа се, че едното е на около час и половина пеша от самото село, а другото на три часа. Пропуснахме посещението им и се отправихме обратно по вече познатия път. 

Следващата спирка беше известният път SH22, който попада в класацията за най-опасните пътища в света.

От там продължихме към границата с Черна гора, която прекосихме набързо и влязохме в Сърбия. Първият по-голям град е Нови Пазар и именно там решихме да пренощуваме.

Ден 7 Нови пазар – София

По пътя отново няма нищо интересно, така че се отправихме директно към София.

Границата минахме сравнително бързо и към 17 часа, щастливи от пътуването, пристигнахме благополучно.

Категории: Европа